Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е „продукт“ на немската юридическа мисъл. Неговата първа регламентация се появява през 1892 г. със Закона за ООД на Германия /GmbH Gesetz/.
Този вид дружества се оказва най-предпочитаната правна форма в редица европейски държави, а също и в България, където преобладаващата част от стартиращите дружества с частна или смесена собственост и компании, в които участват чуждестранни лица, избират именно формата на ООД.
After successfully launching a new business clad in the organizational form of an LLC and building a profitable corporate reputation, often the relationships between the partners in the company can deteriorate and insurmountable conflicts arise, which inevitably affects the activities of the company. During such a development, the exclusion of partners may occur.
The legal grounds for the exclusion of a partner are contained in the provision of Art. 3 of the Trade Act. A partner may be excluded both for non-fulfilment of his material obligations - obligation to contribute (Art. 121 and Art. 126, para. 1-2), and for violation of his non-material obligations - to cooperate in the company's activities, to fulfil the decisions of the general meeting, activity in the interest of the company.
Изключването на съдружник се осъществява в рамките на извънсъдебна процедура.
Компетентният орган на дружеството, който може да вземе решението за изключване е общото събрание на ООД – чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ във вр. с чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Решението се взема с мнозинство ¾ от капитала (с дружествения договор може да бъде предвидено и по-голямо мнозинство), като изключеният съдружник не гласува.
Правно средство за защита, с което разполага изключения съдружник е възможността да предяви иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на императивни норми на закона или на учредителния акт, т.е. липсват основания за изключването му или процедурата по вземане на решението страда от пороци.
Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Следва да се има предвид, че този срок е преклузивен, което означава, че при неспазването му съдът няма да разгледа исковата молба на лицето търсещо защита.
In the imperative norm of Art. 1 of the Trade Law stipulates the requirements to be met by the invitation to convene the general assembly на съдружниците в ООД, а именно да бъде писмена, в нея да е посочен дневният ред и същата да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор.
В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини – с нотариална покана, по пощата, чрез дружество с лиценз за извършване на пощенски или куриерски услуги, чрез частен съдебен изпълнител, като преценката за избор на такъв е предоставена на самото дружество.
Когато обаче в дружествения договор съдружниците са предвидили конкретен способ за изпращане/връчване на поканата, този способ има приоритет пред всички останали възможни способи за връчване. В своята практика, Върховният касационен съд трайно и последователно се придържа към това становище.
A particularly important requirement provided for in the norm of Art, par. 3 of the Commercial Code, which should be complied with in the exclusion procedure is issuing a written warning до съдружника. Предупреждението може да е материализирано в поканата, да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание или да бъде обективирано в самостоятелен документ.
Целта на писменото предупреждение е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения във връзка с дружествените работи, както и да му даде възможност да се подготви за общото събрание, да изложи доводи против съобщените му провинения или да коригира поведението си, ако нарушението позволява.
Изключването на съдружник е най-тежкото наказание и крайна санкционна мярка срещу поведението на изключения съдружник, поради което тя следва да бъде адекватна на извършеното нарушение.
В предупреждението следва да бъде посочено основанието за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Формулировката съдържаща се в чл. 126, ал. 3 от ТЗ е обща. С оглед на това е необходимо precise and detailed да се опишат действията или бездействията на съдружника, в какво точно се състои неправомерното му поведение, кога, къде и как е извършено, кои разпоредби от ТЗ или дружествения договор са нарушени, както и какви са конкретните неблагоприятни последици от тези действия.
Неизпълнението на тези изисквания е достатъчно основание, за да бъде отменено решението на Общото събрание за изключване на съдружника.
This article is for informational purposes only and does not constitute a legal opinion or legal advice. If you require any assistance or further information in relation to the matters discussed, you may contact us at. + 359 897 977 338 / + 359 876 267 112 or through any of the other contact channels of Vatev & Partners.