Разводът по взаимно съгласие е най-улеснената съдебна процедура за прекратяване на брачната връзка между съпрузите. Особеност на това производство е, че съдът не издирва мотивите за раздялата, т.е. не се интересува от фактите от интимния семеен живот, поради които се е стигнало до изчерпване от съдържание на брака, нито кой от двамата съпрузи е виновен.
Основно изискване на закона при допускане на развод по взаимно съгласие е наличието на сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод. За да се приеме съгласието за „непоколебимо“, необходимо е волята на страните да бъде категорична и окончателна. Съгласието е „сериозно“, когато не е резултат от временно настроение или хрумване, а е постигнато след обстойно обмисляне и осъзнаване на всички последици от прекратяването на тази връзка.
Какво включва споразумението за развод по взаимно съгласие?
В споразумението за развод по взаимно съгласие страните задължително следва да постигнат съгласие относно следните въпроси:
- Местоживеенето на родените от брака ненавършили пълнолетие деца;
- Упражняването на родителските права;
- Режим на лични отношения между децата и родителя на когото не са предоставени родителските права;
- Размерът на издръжката на децата;
- Ползването на семейното жилище;
- Дали съпрузите ще си дължат издръжка;
- Фамилното име на съпругата след развода.
В споразумението съпрузите могат да уредят и въпросът за подялба на имуществото придобито по време на брака. Следва да се има предвид, че това е само възможност, но не и задължение, тъй като след развода те стават съсобственици и имат други законови способи да разделят притежаваното общо имущество.
Ако съпрузите са регламентирали отношенията си с брачен договор, споразумението обикновено препраща към предвидените в него клаузи.
Споразумението също така включва въпросът относно разпределението на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавни такси. Разноските могат да се поемат по равно или само от едната страна (най-често съпругът, който е поискал разтрогване на брака).
Възможно ли е съвместно упражняване на родителски права?
По въпроса за т.нар. споделено родителство или съвместно упражняване на родителските права върху роденото от брака дете, се наблюдаваха дълготрайни противоречия в съдебната практика. Част от съдиите приемаха, че при развод родителските права трябва да бъдат предоставени за упражняване само на единия родител, а други утвърждаваха споразумения, в които двамата съпрузи са постигнали съгласие за общо упражняване на родителските права.
На 03.07.2017 г. Върховният касационен съд постанови Тълкувателно решение № 1/2016 г., с което се сложи край на противоречивата съдебна практика, като прие, че родителските права могат да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай че се постигне споразумение по упражняването им. Върховните съдии мотивират решението си като посочват, че когато постигнатото съгласие е в интерес на детето, то има приоритет пред възможността за еднолично упражняване на родителски права и задължения от единия родител.
Ежедневно осъществяваните права (чрез които се предоставят фактическите грижи на детето, вкл. надзор, защита и контрол) е целесъобразно да се предоставят на родителя, при когото е определено местоживеенето на детето.
Упражняване на правата, чрез които се защитават основни, дълготрайни интереси на детето (образование, лечение, управление на имуществото и др., като това включва и представителство и попечителско съдействие), може да се предостави съвместно на двамата родители.
Както в случаите на постигнато споразумение по отношение на упражняването на родителските права, така и при възлагането им от съда на единия от тях, родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения.
Споделеното упражняване на родителски права би могло да работи успешно, когато бившите партньори изпитват взаимно уважение, имат здрава емоционална връзка с детето и осъзнават нуждата от ефективна комуникация с оглед необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание.
Практиката показва, че този режим на функциониране на разделената родителска двойка не е подходящ при конфликтни отношения между родителите, когато майката има убеждението, че съдът трябва задължително да възложи упражняването на родителските права единствено на нея и използва детето като оръжие за отмъщение.
Как протича бракоразводното дело?
За разлика от производството за развод по исков ред, продължителността на съдебния процес при развод по взаимно съгласие е значително по-кратка, поради обстоятелството, че страните са постигнали съгласие по горепосочените въпроси и не се налага съдът да ги решава служебно.
Процедурата започва с подаване на молба в районния съд, в чийто район е постоянния адрес на двамата съпрузи или на единия от тях.
Двамата съпрузи трябва да се явят лично на първото по делото заседание, за да заявят, че поддържат молбата си за развод и сключеното между тях споразумение. В случай че някой от тях не се яви без уважителна причина, производството ще бъде прекратено.
След като се убеди, че съгласието на съпрузите е сериозно и непоколебимо, и споразумението не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение. Съдебното решение, с което се допуска развод по взаимно съгласие е окончателно и не подлежи на обжалване. То влиза в сила от датата на постановяването му. Няма пречка при последваща промяна на обстоятелствата, всеки от родителите да поиска изменение на режима на лични отношения, местоживеенето, упражняването на родителските права и издръжката на детето.
Такси и разноски
При образуване на делото се заплаща държавна такса в размер на 25 лева. За допускане на развода по взаимно съгласие се определя окончателна държавна такса до 50 лв. Страната, която е осъдена да заплаща издръжка на децата дължи такса от 2% върху платежите за три години, а при споразумение относно имуществените отношения се плаща и по 2% върху стойността на всеки дял. Не следва да се забравят и разноските за възнаграждения за вещи лица при разделяне на имущество. При допускане на съдебна експертиза за оценка на имоти и автомобили в хода на съдебното производство, размерът на депозита се определя от съда и се внася по сметка на съответния районен съд.
Материалът има информативен характер и не представлява правно становище или правен съвет. В случай че се нуждаете от консултация или професионално правно съдействие във връзка с дела за развод по взаимно съгласие или исков ред, както и при въпроси свързани с родителски права, брачни договори или издръжка, свържете се с нас на тел. + 359 897 977 338 или чрез някои от other contact channels of Vatev & Partners Law Office.