С повече от две години закъснение, на 27 януари 2023 г. Народното събрание прие окончателно Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения („Закона“), обнародван в извънреден брой № 11 от 02.02.2023 г. на Държавен вестник. Той е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Законът влиза в сила от 4 май 2023 г. като разделът за „Вътрешно подаване на сигнали“ се прилага по отношение на работодателите в частния сектор, които имат между 50 и 249 работници или служители, от 17 декември 2023 г. С този закон, българската държава изпълнява задължението си за имплементиране в националното законодателство на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза („Директивата“), т.нар. Whistleblower Directive.
Цели на новия закон
Съображенията за приемане на Директивата на ниво ЕС са продиктувани от необходимостта за защита на така нар. „разобличители“. На английски тези хора се наричат wistleblowers, което в буквален превод означава „хора, които надуват свирката“. Става дума за лица, които поставят на вниманието на обществото незаконосъобразни действия и данни за престъпления или които разкриват публично информация за корупционни схеми в организациите, в които работят.
Основната цел на Закона е да регламентира и гарантира защитата на лицата, както в частния, така и в публичния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на правото на Съюза, станала им известна при или по повод изпълнение на техните трудови или служебни задължения. Често, на работното си място, работниците или служителите стават свидетели на нередности и незаконосъобразни практики, но решават да премълчат за тях, поради страх от неблагоприятни последици. Именно, за да се създадат условия за насърчаване на тези лица да подават сигнали без да се страхуват от евентуални репресии, Законът урежда мерки за тяхната защита. С имплементирането на директивата в държавите членки се постига хармонизация на процедурите и мерките за защита при подаване на такъв тип сигнали.
Задължени субекти
В предметния обхват на приетия закон попадат следните групи лица:
- работодателите в публичния сектор, с изключение на общините с население под 10 000 души или по-малко от 50 работници или служители;
- работодателите в частния сектор с 50 и повече работници или служители;
- работодателите в частния сектор независимо от броя на работниците или служителите, ако осъществяваната от тях дейност попада в приложното поле на определени актове на правото на Европейския съюз (например финансови услуги, предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма).
Приложно поле
Законът очертава доста широк обхват, който се отнася за нарушения на българското законодателство или на изброените в Закона актове на Европейския съюз в следните области: 1) обществени поръчки; 2) финансови услуги, продукти и пазари и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма; 3) безопасност на продуктите и съответствие; 4) безопасност на транспорта; 5) опазване на околната среда; 6) радиационна защита и ядрена безопасност; 7) безопасност на храните и фуражите, здраве на животните и хуманно отношение към тях; 8) обществено здраве; 9) защита на потребителите; 10) защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни и сигурност на мрежите и информационните системи. Също така са обхванати и нарушенията, засягащи финансовите интереси на ЕС, както и нарушенията, свързани с вътрешния пазар на Съюза като например конкуренция и държавни помощи. В параграф 2, чл. 2 от Директивата е дадена възможност на държавите членки да разширят защитата съгласно националното законодателство към области или действия, които не са посочени по-горе.
Лица, на които се предоставя защита
По смисъла на този закон, защита се осигурява на сигнализиращо лице, което може да бъде физическо лице, подаващо сигнал или публично оповестяващо информация за нарушение, станало му известно в качеството му на:
1. работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансирането;
2. лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
3. доброволец или стажант;
4. съдружник, акционер, едноличен собственик на капитала, член на управителен или контролен орган на търговско дружество, член на одитния комитет на предприятие;
5. лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители или доставчици;
6. кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа и получил в това качество информация за нарушение;
7. работник или служител, когато информацията е получена в рамките на трудово или служебно правоотношение, което е прекратено към момента на подаване на сигнала или на публичното оповестяване.
Следва да се посочи, че защита по този закон се предоставя и на всяко друго сигнализиращо лице, което подава сигнал за нарушение, станало му известно в работен контекст.
Лица, ползващи се от закрилата могат да бъдат и:
- лица, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал;
- лица, които са свързани със сигнализиращото лице и които могат да бъдат подложени на репресивни ответни действия поради сигнализирането;
- юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.
Условия за защита на сигнализиращите лица
Лице, подаващо сигнал за нарушения чрез вътрешен или външен канал по смисъла на този закон, има право на защита, при условие че:
- е имало основателна причина да счита, че подадената информация за нарушението в сигнала е била вярна към момента на подаването и и че тази информация попада в обхвата на закона;
- е подало сигнал за нарушение при условията и по реда на този закон.
При наличие на тези условия, право на защита има и лицето, което подава сигнал за нарушение до институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз. Такова подаване на сигнал се счита за подаване чрез външен канал.
Изисквания за създаване на канал за вътрешно подаване на сигнали
Законът въвежда задължение на работодателите за създаване на канали за вътрешно подаване на сигнали за нарушения. Тези канали трябва да се управляват по начин, който да гарантира пълнотата, целостта и поверителността на информацията и да възпрепятства достъпа на неоправомощени лица до нея, а също и да е възможно нейното съхранение на траен носител.
Важно е да се отбележи, че законът предвижда, задължените лица да ангажират един или повече служители, които да отговарят за разглеждането на сигнали. Такива служители могат да бъдат длъжностните лица в структурата на всеки от задължените субекти, изпълняващи функции по обработване и защита на лични данни. Изхождайки от регламентацията на въпроса в законодателствата на държави членки, приели по-рано този закон, можем да предложим следните лица, които да бъдат натоварени с тези задължения: т. нар. корпоративен омбудсман (ако има назначен такъв); членове на Комитета по етика (ако има вътрешни етични кодекси в съответния правен субект); член или секретар на колективен орган за управление (Съвет на директорите, Управителен съвет), а също така и вътрешен правен съветник (юрисконсулт).
Когато функциите по приемане на сигналите се възлагат на вътрешно лице, което вече се намира в трудови отношения със задължения субект, това би могло да стане чрез сключване на допълнително споразумение към вече съществуващия трудов договор между страните на основание чл. 119 от Кодекса на труда. Именно чрез включване на тези допълнителни задължения в длъжностната характеристика на служителя, същият ще бъде ангажиран и с функциите на лице приемащо и обработващо, регламентираните от закона сигнали за нарушения.
Задължените субекти могат да възлагат функциите по приемане и регистриране на сигнали за нарушения и на друго физическо или юридическо лице извън своята структура, при спазване изискванията на този закон, както и могат да използват канал за вътрешно подаване на сигнали, създаден от икономическата група, към която принадлежат, ако каналът отговаря на изискванията на този закон.
Задължените лица са длъжни да предоставят ясна и леснодостъпна информация относно условията и реда за подаване на сигнали. Информацията би могла да бъде инкорпорирана в Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), но само когато е предназначена за работниците или служителите вътре в предприятието. Ние препоръчваме, тези правила да сe съдържат в самостоятелен документ, който да бъде поставен на видно място в офисите и работните помещения, а също така и на интернет страниците на задължените субекти. Налице е възможност, правилата да се доведат до знанието на работниците или служителите посредством провеждането на нарочен инструктаж.
Друго задължение, предвидено за работодателите е създаването и поддържането на регистър на сигналите за нарушения, чиято цел е да улесни осигуряването на доказателства за получените сигнали, а също и да гарантира правото на засегнатото лице на ефективна защита при евентуално съдебно или друго производство.
Централен орган за външно подаване на сигнали
Новият закон определи Комисията за защита на личните данни за Централен орган за външно подаване на сигнали и за защита на лицата, на които такава защита се предоставя. Именно Комисията ще организира приемането на сигналите и ще ги насочва към компетентните органи с цел тяхната проверка и предприемане на последващи действия. Тя ще утвърди формуляри за приемане на сигнали, ще координира и контролира дейностите по разглеждане на сигнали от страна на задължените субекти, както и на всички органи и организации, които получават или работят с такива сигнали. КЗЛД ще дава методически указания на задължените субекти и ще извършва обучения на техни служители, отговарящи за разглеждането на сигнали по този закон. В 6-месечен срок от обнародването на Закона в „Държавен вестник“ Комисията следва да приеме наредба за воденето на регистъра по чл. 18, ал. 4 от Закона и за препращане на вътрешните сигнали към нея.
Материалът има информативен характер и не представлява правно становище или правен съвет. При необходимост от консултации или допълнителна информация във връзка с разгледаните въпроси, бихте могли да се свържете с нас.