Дружеството с ограничена отговорност (ООД) е „продукт“ на немската юридическа мисъл. Неговата първа регламентация се появява през 1892 г. със Закона за ООД на Германия /GmbH Gesetz/. Този вид дружества се оказва най-предпочитаната правна форма в редица европейски държави, а също и в България, където преобладаващата част от стартиращите дружества с частна или смесена собственост и компании, в които участват чуждестранни лица, избират именно формата на ООД.
След успешно стартиране на нов бизнес и изграждане на печеливша фирмена репутация, нерядко взаимоотношенията между бизнес партньорите се влошават и възникват непреодолими противоречия, което неминуемо се отразява на дейността на дружеството. Подобно развитие на отношенията може да доведе до вземане на решение за изключване на някои от съдружниците.
Законовите основания за изключване на съдружник се съдържат в разпоредбата на чл. 126, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ). Съдружникът може да бъде изключен както заради неизпълнение на имуществените си задължения – задължение за вноска (чл. 121 и чл. 126, ал. 1-2 ТЗ), така и заради нарушаване на неимуществените си задължения – за оказване съдействие в дружествената дейност, изпълнение на решенията на общото събрание, дейност в интерес на дружеството.
Изключването на съдружник се осъществява в рамките на извънсъдебна процедура. Компетентният орган на дружеството, който може да вземе решението за изключване е общото събрание на ООД – чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ във вр. с чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Решението се взема с мнозинство ¾ от капитала (с дружествения договор може да бъде предвидено и по-голямо мнозинство), като изключеният съдружник не гласува.
Правно средство за защита, с което разполага изключения съдружник е възможността да предяви иск по чл. 74 от ТЗ за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на императивни норми на закона или на учредителния акт, т.е. липсват основания за изключването му или процедурата по вземане на решението страда от пороци. Искът се предявява пред окръжния съд по седалището на дружеството в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Следва да се има предвид, че този срок е преклузивен, което означава, че при неспазването му съдът няма да разгледа исковата молба на лицето търсещо защита.
В императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ са предвидени изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в ООД, а именно да бъде писмена, в нея да е посочен дневният ред и същата да бъде получена от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието, ако не е предвидено друго в дружествения договор. В разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ не е регламентиран способ за връчване на поканата за общото събрание, поради което в съдебната практика се приема, че връчването може да се осъществи по различни начини – с нотариална покана, по пощата, чрез дружество с лиценз за извършване на пощенски или куриерски услуги, чрез частен съдебен изпълнител, като преценката за избор на такъв е предоставена на самото дружество. Когато обаче в дружествения договор съдружниците са предвидили конкретен способ за изпращане/връчване на поканата, този способ има приоритет пред всички останали възможни способи за връчване. В своята практика, Върховният касационен съд трайно и последователно се придържа към това становище.
Особено важно изискване, уредено в чл. 126, ал. 3 от ТЗ, което следва да бъде спазено в процедурата по изключване е отправянето на писмено предупреждение до съдружника. Предупреждението може да е материализирано в поканата, да е възпроизведено в протокол от предходно Общо събрание или да бъде обективирано в самостоятелен документ. Целта на писменото предупреждение е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения във връзка с дружествените работи, както и да му даде възможност да се подготви за общото събрание, да изложи доводи против съобщените му провинения или да коригира поведението си, ако нарушението позволява.
Изключването на съдружник е най-тежкото наказание и крайна санкционна мярка срещу поведението на изключения съдружник, поради което тя следва да бъде адекватна на извършеното нарушение. В предупреждението следва да бъде посочено основанието за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Формулировката съдържаща се в чл. 126, ал. 3 от ТЗ е обща. С оглед на това е необходимо конкретно и детайлно да се опишат действията или бездействията на съдружника, в какво точно се състои неправомерното му поведение, кога, къде и как е извършено, кои разпоредби от ТЗ или дружествения договор са нарушени, както и какви са конкретните неблагоприятни последици от тези действия. Неизпълнението на тези изисквания е достатъчно основание, за да бъде отменено решението на Общото събрание за изключване на съдружника.
Материалът има информативен характер и не представлява правно становище или правен съвет. При нужда от консултация или съдействие по повод разгледаните въпроси в настоящия материал, можете да се свържете с нас на тел. + 359 897 977 338 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатска кантора „Вътев и партньори“.