Прехвърлянето на вземания се извършва с договор за цесия, с който кредиторът на едно вземане го прехвърля на друго лице. Страни по правоотношението са прехвърлителя (цедент) и неговия приобретател (цесионер). Договорът не създава нови права и задължения в правната сфера на длъжника, като действието за него се състои единствено в това, че се променя лицето, на което той трябва да изпълни. Поради това длъжникът, спрямо когото вземането или правото се прехвърля не е страна по договора и неговото съгласие не е необходимо.
1. Цедирането на вземания намира приложение и в хода на изпълнителното производство. С прехвърляне на изпълняемото право, правото на принудително изпълнение преминава върху цесионера и го превръща в частен правоприемник съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, уреждаща т. нар. субективни предели на изпълнителния лист, т.е. въз основа на издадения в полза на цедента изпълнителен лист, новият кредитор има възможност да образува или да встъпи във вече образуван изпълнителен процес – Определение № 305 от 30.07.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 945/2020 г., II т. о., Определение № 322 от 21.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 256/2012 г., I т. о. Без значение е моментът, в който вземането е прехвърлено. Това може да стане както по време на висящо исково дело, така и след влизане в сила на решението или стабилизиране на изпълнителното основание.
2. Съгласно константната съдебна практика, включително на върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Решение №156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III г. о., Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II т. о. на ВКС и др./, за да породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането. В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, която предвижда, че цедентът трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Законът не урежда изрично начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника, а само установява, че това е задължение на предишния кредитор /цедент/. Самото уведомяване като правно-релевантен факт не е основание да се приеме, че липсата му препятства изискуемостта и дължимостта на вземането. Уведомяването има за цел за извести длъжника за промяната на лицето-кредитор т. е. на лицето, комуто следва да плати паричното задължение, за да се счита, че длъжникът е изпълнявал точно. Липсата на уведомяване е от значението като факт, че доколкото длъжникът е изпълнил чрез плащане дължимата част от паричното задължение на първоначалния кредитор, то не може да му се вмени неизпълнение на задължението спрямо новия кредитор – Решение № 93 от 1.02.2017 г. на ВКС по к. гр. д. № 60268/2016 г.
В изпълнителното производство, за да докаже легитимацията си при образуване на изпълнително производство или за встъпване в него, цесионерът трябва да представи писмените доказателства, от които тя произтича, а именно – договор за цесия, както и надлежно връчено писмо от първоначалния кредитор до длъжника, с което последният е уведомен за прехвърляне на вземането като действие, насочено към трето лице.
2.1. Преобладаващото становище в практиката е, че уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането от лице, различно от цедента или упълномощено от него лице, сред което е цесионерът, не би могло да породи действието, посочено в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД – Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о.
2. 2. Следвайки постоянната съдебна практика на ВКС, трябва да се има предвид, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвиден в чл. 9 ЗЗД, е допустимо цедентът да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Обикновено в пълномощното, цедента изрично овластява цесионера да подпише от негово име съобщенията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът ѝ се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са Решение № 2946 от 6.06.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 3999/2022 г., Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.
Изискването за връчено уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне се разглежда твърде широко от практиката, като се приема в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента или неговия пълномощник уведомление по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане – Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о.
Според Решение № 16 от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788/2015 г., трето г.о. на ВКС, уведомяването е неформален акт, което може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика с Решение по гр. дело № 5759/2014 г., трето г. о., ВКС и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по търг. дело № 2352/2013 г., второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. След като законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В процесния случай, съдиите поддържат, че е надлежно връчено на длъжника изходящото от цедента уведомление, приложено към молбата на цесионера за образуване на изпълнителното производство чрез предоставяне от съдебния изпълнител на копие от всички книжа по изпълнителното дело.
3. В хипотезата на предявен от длъжника иск с правно основание чл. 439 ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/, в съдебната практика е застъпено становището, че без значение за основателността на този иск е установяването на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му – Решение № 209 от 28.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2530/2017 г., I т. о. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.
Промяната на страните в изпълнителното производство не заличава изпълняемото право, то продължава да съществува и да е обект на принудително изпълнение. При конституирането на нов взискател, на мястото на стария, изпълнителното дело е висящо между конкретни страни, а като правна последица от уважаване на иска по чл. 439 ГПК е отричане на самото изпълняемо право и съответно прекратяване на изпълнението, т. е. прекратяване на изпълнението и срещу цедента, който е инициирал това производство.
При иск по чл. 439 ГПК материалноправното действие на уведомяването на цесията, на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, се приема, че може да настъпи и в момента на връчване на препис от отговора на исковата молба на ищеца-длъжник, към която се прилагат: договор за цесия, пълномощно, за овластяване на цесионера да съобщи цесията и уведомление за цесията.
4. Спорен в практиката е въпросът дали конституирането на цесионера в хода на висящо изпълнително производство прекъсва давността за вземането по изпълнителния лист. Поддържат се две противоположни становища. Според първото, молбата за конституиране на взискател прекъсва давността, независимо дали искането изхожда от кредитор, който иска да се присъедини по чуждо изпълнително дело за друго вземане, или от цесионер, суброгирал се в правата на първоначалния кредитор за същото вземане – Решение № 26 от 8.04.2021 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 1948/2020 г., Решение № 3749 от 23.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1569/2019 г. С второто становище се застъпва разбирането, че конституирането като взискател по делото не е действие, което прекъсва давността, тъй като в случая не е налице присъединяване на кредитор по смисъла на чл. 456 ГПК, каквато хипотеза се визира в т. 10 на ТР № 2/26.06.2020 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а е налице частно правоприемство по смисъла на чл. 429, ал. 1 ГПК – Решение № 458 от 23.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. № 12531/2021 г., Решение № 961 от 17.07.2019 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 1036/2019 г., Решение № 1285 от 24.10.2022 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 1980/2022 г.
Екипът на Адвокатска кантора „Вътев и партньори“ притежава изключително богата практика в областта на изпълнителното производство, както и значителен опит при изготвянето на договори за прехвърляне на вземания (cesio). Материалът има информативен характер и не представлява правно становище или правен съвет. При нужда от съдействие и допълнителна информация по темата в настоящия материал, бихте могли да се свържете с нас на тел. + 359 897 977 338 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатска кантора „Вътев и партньори“.