Какво представлява съпружеската имуществена общност?
Законовият режим на общност е един от трите режима за регулиране на имуществените отношения между съпрузите съгласно действащия Семеен кодекс (СК). При съпружеската имуществена общност (СИО) определени имущества стават по силата на самия закон общо притежание на съпрузите. Без значение е това, дали са придобити на името на двамата партньори или на името на единия от тях.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК, съпружеска имуществена общност са само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. Общността възниква автоматично, по силата на закона (ex lege), при наличието на предвидените в закона предпоставки.
Житейският замисъл на съпружеската общност произтича от задълженията на брачните партньори за взаимно уважение и разбирателство, полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. След като по време на брачното съжителство, съпрузите ще полагат общи грижи съобразно своите възможности, имущество и доходи, то следва и това, което придобиват да бъде общо.
Съпружеската имуществена общност е особен вид съсобственост. За разлика от обикновената съсобственост, при която всеки съсобственик притежава идеална част, с която може да се разпореди, съпружеската общност е бяздялова, при която съпрузите нямат идеални части, а такива възникват едва при нейното прекратяване.
За да възникне имуществената общност е необходимо да бъде налице валиден граждански брак, т.е. сключен при съблюдаване на законоустановените формални и материални изисквания. Такъв е и унищожаемият брак, тъй като той поражда правните последици на законен брак, но не и нищожния – поради тежките пороци, които го обременяват.
Обхват на съпружеската общност
Както става ясно от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 СК, не всички субективни права, придобити по време на брака стават съпружеска общност, а само вещните. Вещните права са numerus clausus, т.е. изчерпателно регламентирани в закона. Такива са: правото на собственост, правото на ползване, правото на строеж, на пристрояване и надстрояване, а също и сервитутите. Те имат за обект както движими, така и недвижими вещи. Обект на съпритежание на съпрузите може да бъде и идеална част.
Всички останали права като вземания с различен произход (възнагражденията и обезщетенията по трудови и служебни правоотношения, членствени права, авторски възнаграждения и др.), включително и паричните влогове са индивидуално притежание на придобилия ги съпруг. Лични са и вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и дарение.
Важно! Когато обаче недвижим имот, придобит по време на брака, е заплатен със средства от влог на единия съпруг, счита се, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество.
Ако през време на брака единият съпруг е придобил вещно право (каквото е правото на собственост върху недвижим имот), без това да е станало на лично основание (каквито са даренията и наследяването), единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Това може да стане само по съдебен ред, чрез предявяване на отрицателен установителен иск.
Въпросът за съвместния принос на съпрузите
Освен, че е необходимо да има валиден граждански брак между съпрузите и придобитото имуществено право да е вещно право, друга предпоставка за възникване на съпружеската общност е наличието на съвместен принос на съпрузите.
Изискването за съвместен принос е въведено от законодателя като оборима презумпция. Значението на законоустановеното предположение всъщност се изразява в това, че приносът се предполага и вещта се смята за съпружеска общност, т.е. не е нужно да се доказва наличието на съвместен принос, а обратно – неговата липса.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от СК, без да ги изброява изчерпателно, посочва възможните форми на съвместен принос, обособени в две групи: пряк материален принос (изразен във влагането на средства от трудова или друга дейност, както и личен труд) и косвено съдействие за придобиването на имуществото (грижи за децата и работа в домакинството).
Оборването на презумпцията за съвместен принос изисква пълно доказване от единия съпруг на липсата на принос от страна на другия. Предмет на доказване в този случай е именно пълната липса на принос във всичките му възможни форми, зачитащи всяка грижа за благополучието на семейството. Това означава, че съответният съпруг следва да докаже, че другият е бил напълно дезинтересиран от живота на семейството – било по причини от субективен характер (продължителна фактическа раздяла, изтърпяване на наказание лишаване от свобода), било по обективни причини (не е имал доходи и не се е грижил за децата и домакинството).
Прекратяване на съпружеската имуществена общност
Според чл. 27, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака. Следователно това ще стане поради смърт на единия от съпрузите, с развод или унищожаване на брака.
Съпружеската имуществена общност може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, при наличието на важни причини, които налагат това. Законодателят не посочва в какво могат да се изразяват тези „важни причини“, но от съдебната практика са изведени следните примери: поведението на единия съпруг, което създава сериозна опасност за увреждане интересите на другия съпруг и децата от брака; изпадането на единия съпруг в недееспособност; невъзможност на кредиторите на единия съпруг да се удовлетворят от индивидуалното имущество на съпруга-длъжник във връзка с негови индивидуални задължения; необходимост да се конфискува или отнеме с присъда от съпруга-подсъдим имуществото му и т. н.
Обхватът на прекратената имуществена общност може да бъде различен в зависимост от причините, направеното искане и т.н. – по отношение на конкретни или на всички общи вещи. Със съдебното решение прекратяването може да обхване само вече придобитите (наличните) имущества, но не и бъдещите придобивки.
Съпружеската имуществена общност се прекратява и когато съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор. Всъщност това е прекратяване на общността по взаимно съгласие на съпрузите. Според чл. 18, ал. 4 СК режимът на имуществените отношения може да бъде променян по време на брака. Тук общността се прекратява върху всички имущества. Тя се преустановява автоматично като се превръща в обикновена съсобственост.
Съпружеската общност се прекратява върху определено имущество с насочване на принудително изпълнение върху нея от кредитор за личен дълг на единия съпруг по реда на чл. 502-506 ГПК. Смисълът на това нормативно разрешение е да не бъдат засегнати правата на съпруга недлъжник и от друга страна кредиторът да удовлетвори вземането си.
Законовият режим на общност може да бъде прекратен и с влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.
Прекратяването на съпружеската имуществена общност има за последица превръщане на съвместната бездялова собственост в дялова съсобственост, като дяловете на съпрузите се смятат за равни до доказване на противното.
Материалът има информативен характер и не представлява правно становище или правен съвет. В случай че се нуждаете от допълнителна информация или консултации във връзка с особеностите на законовия режим на общност, както и относно избора на режим на имуществени отношения при встъпване в брак, свържете се с нас на тел. + 359 897 977 338 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатска кантора „Вътев и партньори“.