От първия ден на членството си в европейския интеграционен процес, България се задължава да прилага всички достижения на правото на Европейския съюз (acquis communautaire). Това се отнася както до първичните, така и за производните съюзни правни източници, които имат предимство пред националното законодателство.

Правото на Европейския съюз е самостоятелен правен ред, който не е международно право, тъй като поради своите уникални особености принципно се отличава от него. Европейското право се прилага на територията на държавите членки като отделен правопорядък, чиито норми стават действащо право в държавите членки и по отношение на техните граждани и организации, без да са необходими каквито и да било допълнителни действия и мерки на национално ниво. Този принцип на прилагане на правото на ЕС има определящо значение за разбирането, че във всяка държава членка действат едновременно два правопорядъка – вътрешният и Съюзният.

Правото на ЕС предоставя на всички европейски граждани редица субективни права, от които те могат да се ползват в отношенията си с държавата по произход и спрямо институциите на ЕС.

Развитието на европейското законодателство, гарантиращо свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали в рамките на вътрешния пазар между държавите членки на ЕС поставя огромни предизвикателства пред участниците в икономическите отношения, преодоляването на които има комплексен характер. Местните и чуждестранните компании са поставени в условията на непрекъснат и динамичен процес по адаптиране към нарастващите европейски регулации. Ето защо нашият екип постоянно следи промените, които приема европейския законодател, а също така и практиката на Съда на ЕС, която все повече утвърждава своето влияние в развитието на обществените отношения и прилагането на българското законодателство.