Заповедта за изпълнение се издава от съда по искане на заявителя (кредитор) в случаите, когато имате парични задължения към банки, небанкови финансови институции, колекторски фирми, топлофикационни и водоснабдителни дружества, мобилни оператори и други.
Какво представлява заповедното производство?
Заповедното производство е опростена съдебна процедура, в рамките на която кредитор на парично вземане, което не се оспорва от длъжника, може да поиска неговото удовлетворяване. Крайната цел е кредиторът в кратки срокове да се снабди със заповед за изпълнение, а след това и с изпълнителен лист, въз основа на който да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител.
Заради облекчения режим на доказване на вземанията и по-ниските такси, заповедното производство е широко използван способ, чрез който всъщност се „прескача“ воденето на скъпо струващ и сложен исков процес, когато вземането е безспорно, но длъжника поради една или друга причина отказва да изпълни доброволно.
Специфично за това производство е, че съдът не проверява дали претендираното задължение съществува, а се задоволява единствено с твърдението на кредитора за наличие на такова вземане.
В българското законодателство са предвидени два вида заповеди за изпълнение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се издава за:
– вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
Тези суми могат да се отнасят за вземания за издръжка, парични вземания, произтичащи от трудово правоотношение, както и вземанията по актове за начет. Следва да се отбележи, че по отношение на тези вземания компетентен във всички случаи ще бъде районният съд, независимо от цената на иска.
– задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне (напр. при договор за наем или заем за послужване) или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
Характерно за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е, че съдът се произнася по редовността и основателността на заявлението само въз основа на изложените в него твърдения, без да е необходимо кредиторът да представя каквито и да било доказателства за съществуването на правата си. Изключение от това правило е уредено само за случаите, в които вземането произтича от договор, сключен с потребител. При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника чрез съдебен призовкар по реда на ГПК.
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 във връзка с чл. 417 от ГПК се издава, когато вземането се основава на един от изброените в чл. 417 от ГПК документи, които дават висока степен на вероятност, че длъжникът действително дължи – извлечение от счетоводните книги на банка, нотариален акт, договор с нотариална заверка на подписите и т.н.
При заповедното производство, образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, едновременно със заповедта се издава и изпълнителен лист, с който кредиторът може веднага да образува изпълнително дело срещу длъжника. Поради това, за разлика от заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, тази заповед се връчва на длъжника от служител на съдебния изпълнител, а не от съда.
Какви са възможностите за защита след получаване на заповед за изпълнение ?
Възражение срещу заповедта за изпълнение
Основният способ за защита на длъжника е подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение в съда, който я е издал. Длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение в едномесечен срок от връчването ѝ. В бланката за възражение длъжникът не е длъжен да излага мотиви за недължимостта на задължението. Напълно достатъчно е да се посочи номера на делото и да се изпише „Не дължа изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“. Подаването на възражение в срок, възпрепятства влизането в сила на заповедта за изпълнение.
Важно! Възражението срещу заповедта, издадена на основанията, посочени в чл. 417 ГПК не спира изпълнението й. Това на практика означава, че докато не се установи съществуването на вземането със силата на пресъдено нещо чрез общия исков процес, ЧСИ може да налага запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, да изнася имотите му на публична продан и т.н. За да се избегне подобна ситуация, законодателят е предвидил възможност за защита чрез спиране на изпълнителните действия, когато длъжникът представи на кредитора надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
Ако не бъде подадено възражение, съдът приема вземането за безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист.
Иск за съществуване на вземането
В случай че в едномесечния срок длъжникът подаде възражение, съдът указва на кредитора, че може да предяви иск за установяване на вземането си. При това положение въпросът за съществуването на вземането се разрешава по общия исков ред с решението по предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск, което има установително действие.
Възражение по чл. 423 от ГПК
В случаите, когато заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена на длъжника или не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или заповедта не му е била връчена лично и в деня на връчването, той не е имал обичайно местопребиваване на територията на България или не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, е предвидена възможност за защита на неговите правата и интересите чрез подаване на възражение до въззивния съд.
Екипът на Адвокатска кантора „Вътев и партньори“ има дългогодишен опит в материята на заповедното производство и принудителното изпълнение, който ни позволява да предоставим цялостна правна защита, когато срещу Вас е издадена заповед за изпълнение или са предприети изпълнителни действия.
Материалът има информативен характер и не представлява правно становище или правен съвет. При необходимост от професионално правно съдействие, можете да се свържете с нас на тел. + 359 897 977 338 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатска кантора „Вътев и партньори“.