В динамичния търговски оборот навременното получаване на дължими плащания е от съществено значение за нормалното функциониране и финансовата стабилност на бизнеса.
Натрупването на неплатени задължения продължава да бъде актуален проблем в отношенията между контрагенти, който често води до редица неблагоприятни последици за добросъвестния кредитор.
В тези случаи познаването на законовите инструменти за обезпечаване и събиране на вземания, както и своевременното им използване е решаващо за защита на правата на изправния търговец и предотвратяване на риска от несъбираемост на вземането му.
Извънсъдебни способи за събиране на вземания
При събирането на просрочени задължения преди да се предприемат съдебни действия, разумният подход изисква изчерпване на възможностите за извънсъдебно уреждане.
- Покана за доброволно изпълнение – кредиторът отправя писмено искане до длъжника с конкретен срок за плащане, поставяйки началния момент за последващи действия (претенции за лихви за забава, прекратяване или разваляне на договора, искове за вреди и др.). Този подход често позволява по-бързо удовлетворяване на паричните вземания, като същевременно намалява необходимостта от водене на продължителни съдебни дела и спомага за запазване на търговските отношения между страните.
- Преговори за разсрочено плащане – когато длъжникът признава задължението си, но не разполага с необходимите средства за плащане на цялата дължима сума, могат да бъдат проведени преговори за разсрочване на вземането и сключване на споразумение, уреждащо сроковете и условията за погасяване. За допълнителна защита на кредитора изпълнението на договореното може да бъде обезпечено с подходящи гаранции, като издаване на запис на заповед или предоставяне на поръчителство от трето платежоспособно лице.
- Цесия – кредиторът може да прехвърли чрез договор за цесия своето вземане на трето лице (специализирано дружество за изкупуване на вземания) срещу заплащане на договорено възнаграждение. Това е удобен начин кредиторът да получи част от претендираната сума, прехвърляйки на новия кредитор риска, свързан със събиране на вземането, както и тежестта при неуспешен изход на последващо съдебно производство.
- Факторинг – търговска операция, при която кредиторът продава търговските си вземания по фактури от клиенти на факторингово дружество в замяна на незабавно финансиране. Факторингът не е напълно самостоятелен правен способ за събиране на вземания, а финансова форма на управление и финансиране на търговски вземания. Той е особено подходящ за търговски дружества, които разполагат със значителен обем вземания от контрагенти и желаят да подобрят своята ликвидност, без да изчакват настъпването на падежите.
Съдебни действия за принудително събиране на вземания
Когато извънсъдебните способи за доброволно изпълнение не дадат резултат, кредиторът може да потърси защита на правата си по съдебен ред.
Заповедно производство
Заповедното производство е облекчена и бърза съдебна процедура, в рамките на която кредитор на парично вземане, което не се оспорва от длъжника, може да поиска неговото изпълнение.
Крайната цел е кредиторът в кратки срокове да се снабди със заповед за изпълнение, а след това и с изпълнителен лист, въз основа на който да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител.
Чрез издаването на заповед за изпълнение всъщност се „прескача“ воденето на исков процес, когато вземането е безспорно, но длъжника поради една или друга причина отказва да изпълни доброволно.
В българското законодателство са предвидени два вида заповед за изпълнение:
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се издава за:
– вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд;
Тези суми могат да се отнасят за вземания за издръжка, парични вземания, произтичащи от трудово правоотношение, както и вземанията по актове за начет. По отношение на тези вземания компетентен във всички случаи ще бъде районният съд, независимо от цената на иска.
– задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне (напр. при договор за наем или заем за послужване) или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
По реда на чл. 410 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на посочените от кредитора твърдения, без представянето на каквито и да било доказателства за вземането.
В това производство съдът не проверява дали претендираното вземане действително съществува. Изключение от това правило е уредено само за случаите, в които вземането произтича от договор, сключен с потребител.
Ако длъжникът не подаде писмено възражение в законоустановения срок, заповедта за изпълнение влиза в сила и кредиторът може да се снабди с изпълнителен лист. При подадено възражение спорът се разрешава по реда на общото исково производство, в което кредиторът ще трябва да докаже основателността на претенцията си.
Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК се издава, когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на един от изброените в чл. 417 от ГПК документи, които дават висока степен на вероятност, че длъжникът действително дължи – извлечение от счетоводните книги на банка, запис на заповед, нотариален акт, договор с нотариална заверка на подписите и др.
При заявление по чл. 417 от ГПК едновременно със заповедта за изпълнение се издава и изпълнителен лист, с който кредиторът може веднага да образува изпълнително дело срещу длъжника, преди той изобщо да е възразил.
Възражението срещу заповедта, издадена въз основа на документ по изчерпателния списък в чл. 417 ГПК, не спира принудителното изпълнение. Това на практика означава, че докато не се установи съществуването на вземането чрез общия исков процес, съдебният изпълнител може да налага запори върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, да изнася имотите му на публична продан и т.н., освен когато длъжникът представи на кредитора надлежно обезпечение.
Принудителното изпълнение се спира само когато заповедта е издадена въз основа на запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед.
Изпълнително производство
След снабдяване с изпълнителен лист кредиторът може да пристъпи към принудително събиране на дълга чрез образуване на изпълнително дело при държавен или частен съдебен изпълнител.
Съдебният изпълнител проучва имуществото на длъжника и предприема редица принудителни мерки:
- Запор върху движими вещи;
- Възбрана върху недвижими имоти;
- Запор на трудово възнаграждение;
- Запор върху вземания на длъжника от трети лица;
- Запор върху банкови сметки;
- Запор върху дял на длъжника от търговско дружество;
- Опис и публична продан на движимо и недвижимо имущество.
Важно е да се отбележи, че самото наличие на съдебно решение или изпълнителен лист не гарантира удовлетворяване на вземанията на кредитора.
Ефективността на изпълнителния процес до голяма степен зависи от това дали длъжникът разполага със секвестируемо имущество, срещу което законосъобразно да бъде насочено принудителното изпълнение.
Обезпечително производство
Когато съществува реален риск длъжникът да се разпореди с имуществото си, преди да бъде постановено съдебно решение и по този начин да осуети възможността на кредитора да събере вземането си, законът допуска налагане на обезпечителни мерки.
Успешното провеждане на обезпечителното производство не води до предварително изпълнение на вземането и не означава, че кредиторът вече е спечелил делото.
Неговата цел е да предостави защита на неудовлетвореното право, докато съдебният процес е висящ. Чрез обезпечението на практика се запазва имуществото на длъжника, така че при уважаване на иска кредиторът да има реална възможност да реализира своите права.
Възможно е обезпечението да бъде допуснато както преди предявяване на иска (обезпечение на бъдещ иск), така и в хода на вече образувано съдебно дело (обезпечение на предявен иск).
Най-често налаганите обезпечителни мерки са:
- Запор върху банкови сметки;
- Запор върху движимо имущество;
- Запор върху вземания на длъжника от трети лица;
- Възбрана върху недвижими имоти.
За да се допусне една или повече обезпечителни мерки, е необходимо да са налице следните предпоставки:
Допустимост на иска: Съществуващ правен интерес, процесуална легитимация и спазване на преклузивни срокове.
Вероятна основателност на иска: Съдът ще допусне обезпечението, ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства. В случай че по делото са представени доказателства, които не са в състояние да обусловят искането, съдът може да допусне обезпечение при условие, че бъде предоставена гаранция. В практиката, размерът на гаранцията обикновено е около 10 % от цената на иска. Гаранцията има за цел да покрие евентуални вреди, които длъжникът може да претърпи от наложената обезпечителна мярка, ако впоследствие се окаже, че искът е неоснователен.
Обезпечителна нужда: Налице е, когато без обезпечението изпълнението на съдебното решение би било затруднено или невъзможно.
Практически съвети за кредитори
- Не чакайте твърде дълго след настъпване на просрочието – след изтичане на давностните срокове кредиторът губи възможността да събере вземането си по принудителен ред. Периодът на общата погасителна давност за граждански и търговски вземания е 5 години, а за периодични плащания – 3 години.
- Пазете цялата договорна документация – договори, анекси, фактури, приемо-предавателни протоколи, разписки, кореспонденция – те могат да са решаващи за изхода на съдебния спор.
- Изпратете покана за доброволно изпълнение преди предприемане на съдебни действия – с нотариална покана, по пощата с обратна разписка или чрез частен съдебен изпълнител. Тя служи като доказателство за поставяне на длъжника в забава.
- Проверявайте платежоспособността на длъжника преди да вложите средства в продължително и скъпоструващо съдебно производство – пълно проучване на имущественото състояние на длъжника чрез публични регистри.
Каква е ролята на адвоката в процеса и как може да помогне екипът на Адвокатска кантора „Вътев и партньори“?
Ефективното управление на междуфирмената задлъжнялост изисква не само познаване на приложимата правна уредба, но и навременен избор на подходяща стратегия за събиране на вземанията. Колкото по-рано кредиторът потърси съдействие от адвокат, притежаващ значителен опит при извънсъдебно и съдебно събиране на вземания, толкова по-големи са шансовете вземането да бъде събрано изцяло, вместо частично или изобщо да остане неудовлетворено.
Екипът на Адвокатска кантора „Вътев и партньори“ притежава богата експертиза и значителен практически опит в събирането на различни по вид, основание, просрочие и размер вземания на своите клиенти.
- Извършване на първоначален анализ на правното състояние на вземанията;
- Проучване на имуществото на длъжника и изготвяне на правно становище въз основа на събраната информация;
- Изпращане на уведомления за предсрочна изискуемост и покани за доброволно изпълнение;
- Водене на преговори за сключване на извънсъдебни споразумения и преструктуриране на дълга;
- Екипът ни предоставя процесуално представителство на своите клиенти, като образува и води всички предвидени в закона съдебни производства: заповедни, искови и обезпечителни;
- „Вътев и партньори“ оказва пълно правно съдействие и в последващото принудително събиране на вземанията, като образува и води изпълнителни дела пред частни или държавни съдебени изпълнители, вкл. избор и възлагане на подходящи изпълнителни способи;
- Представяне на детайлен отчет за предприетите действия и постигнатите резултати.
Събирането на вземания е една от ключовите сфери на дейност на Адвокатска кантора “Вътев и партньори”. Ако имате изискуеми парични вземания, които Вашият контрагент отказва да удовлетвори, свържете се с нас на тел. + 359 897 977 338 или чрез някои от другите канали за връзка с Адвокатска кантора „Вътев и партньори“. Избирайки нашите услугите по правна защита и съдействие, Вие получавате доверен партньор с висока степен на подготвеност във всяка стъпка от процеса по събиране на вземания.
Публикацията има информативен характер и не представлява правно становище или правен съвет. „Вътев и партньори“ запазва всички права върху настоящия материал, като всяко разпространение на същия подлежи на предварително писмено съгласие от страна на адвокатската кантора.