С приетия от Народното събрание на 25.01.2023 г. Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс се въведе електронната форма като принципно положение при образуването и воденето на заповедното производство. Разпоредбите, уреждащи новите правила в Глава тридесет и шеста „Издаване на изпълнителен лист“ и Глава тридесет и седма „Заповедно производство“ на ГПК, влизат в сила от 01.07.2024 г.
Заповедното производство е сред гражданските производства, които най-често се образуват пред районните съдилища в страната. От статистическите данни на Висшия съдебен съвет (ВСС) става ясно, че през 2020 г. заведените заповедни дела по чл. 410 и чл. 417 ГПК са общо 105 699, което съставлява 57 % от всички граждански дела образувани пред тези съдилища. Наблюдава се различна степен на натовареност на отделните съдилища в страната, което неминуемо се отразява и на скоростта за произнасяне на съдебните актове според това пред кой районен съд е образувано делото. Така например в районен съд, който се намира в малко населено място, заповедите за изпълнение се издават в законоустановения тридневен срок, в районен съд в областен град – за около седмица, а в София този срок може да се окаже неколкократно по-дълъг.
С цел да се избегне неблагоприятното третиране на гражданите и бизнеса в големите градове, където ангажираността на съдилищата е значително по-висока, приетите законодателни изменения в ГПК предвиждат електронизация на заповедното производство и централизирано разпределение на заповедните дела между районните съдии от цялата страна.
Новости в правната уредба – реализация и проблеми
1. Новата разпоредба на чл. 409а ГПК постановява, че всички процесуални действия в заповедното производство се извършват в електронна форма и всички актове на съда в производството, включително заповед за изпълнение и изпълнителен лист, се издават в електронна форма, освен когато е предвидено друго.
Законовите промени предвиждат заявленията за издаване на заповед за изпълнение и приложенията към тях да бъдат подавани по електронен път чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Тук следва да се посочи, че когато заявлението е подадено по електронен път, то всички последващи процесуални действия на заявителя се извършват само в електронна форма, с изключение на действията по обжалване на актовете по глава 37 ГПК и в производствата по чл. 422 – 424 ГПК.
Практически проблем, който би могъл да възникне е свързан с обстоятелството, че ЕПЕП като всяка друга електронна система ще среща затруднения в нормалното си функциониране (например при профилактика, технически неизправности или други причини). В такива случаи, с оглед императивното прилагане на електронната форма спрямо предвидените в чл. 410, ал. 5 ГПК лица, ще се стигне до ограничаване на правото им да предявят вземанията си по реда на заповедното производство.
2. Важно е да се отбележи, че съгласно новата разпоредба на чл. 410, ал. 5 ГПК определена група субекти ще могат да подават заявления за издаване на заповед за изпълнение единствено в електронна форма. Сред тях са кредитните и финансовите институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители; застрахователните и презастрахователните дружества, търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги; нотариусите и частните съдебни изпълнители; държавните учреждения и общините.
2.1. От значение е да се посочи, че се установява изключение от горното правило, което касае търговците и лицата, представлявани от адвокат, т.е. тези заявители имат право да изберат един от двата варианта за подаване на заявлението – в писмена форма или по електронен път. В тази част от промените обаче, законодателят не е формулирал съвсем прецизно кои точно търговци и лица попадат в отклонението – дали всички субекти, включително горепосочените, когато се представляват от адвокат или единствено търговци и лица, извън гореизброените. В този си вид, законовия текст създава условия за възникване на противоречиви тълкувания, което е основание за неговата последваща редакция.
3. Изменението на правилата, регламентиращи подсъдността на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК е друга фундаментална новост, която лежи в основата на законодателните промени в заповедното производство. Новосъздадената ал. 6 на чл. 410 ГПК предвижда заявителите, извън тези по ал. 5 на чл. 410 ГПК, да подават заявление за издаване на заповед за изпълнение и писмено на хартиен носител, в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК.По този начин, ако заявителят подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение в Софийски районен съд, след това делото се разпределя централизирано на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната и може да се стигне до разглеждането му от районен съд в друго населено място – например в гр. Хасково или гр. Монтана. Прави впечатление, че при уреждане на правилата за подсъдността, законодателят провежда терминологично разграничение между понятията „подаване“ и „разглеждане“. В чл. 410 ГПК, се говори за подаване на заявлението, а в чл. 411 ГПК, където всъщност е предвидена местната подсъдност – за разглеждане. Юридическите съображения за този технически нюанс са продиктувани именно от философията на нововъведената концепция за централизирано разпределение на принципа на случайния подбор между всички районни съдии в страната, които са определени да разглеждат такъв тип дела.
3.1. Чрез промените в местната подсъдност се очаква да бъде постигнато равномерно разпределение на заповедните дела между съдилищата съобразно тяхната натовареност. Изключение от горното правило е предвидено при заявленията за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, т.е. когато вземането се основава на нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите, договори за залог, ипотечни актове, записи на заповед, менителници или приравнени на тях документи. В тези случаи, заявленията за издаване на заповед за изпълнение ще се подават до съда по постоянния или настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния му адрес. Целта е съдът да може да се запознае с оригинала на документа – основание за издаване на заповедта. Делата, образувани по заявления по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, се разпределят централизирано на принципа на случайния подбор между съдиите съобразно правилата за местната подсъдност по чл. 411, ал. 1, изречение първо от Гражданския процесуален кодекс. Тълкувайки разпоредбата, става ясно, че когато сме изправени пред хипотезата на издаване на заповед за изпълнение по 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 ГПК, разпределението отново ще бъде централизирано, но делото ще се разгледа от районен съд, определен по правилата на местната подсъдност, установена в чл. 411, ал. 1 ГПК.
3.2. Във връзка с разрешението, описано по-горе, може да се предположи, че при подаване на заявление по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 от ГПК, съответния съдебен служител, въвеждащ данните в електронния формуляр, изхождайки от посочения в заявлението адрес на заявителя, ще трябва да отбелязва, че се касае за една от трите хипотези. Вероятно това обстоятелство ще бъде съобразявано при извършване на централизираното разпределение, с оглед прилагането на диференцирания ред.
4. Нововъведената подсъдност на заповедните дела се отнася само за заповедните производства, а по отношение на образуваните във връзка с тях искови производства по чл. 422 ГПК, подсъдността остава непроменена.
5. Както е известно, в хипотезата на подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение, съдът дава указания на заявителя да предяви иск за вземането си. В предходната редакция на ал. 5 на чл. 415 ГПК съдът изискваше от заявителя да представи доказателства, че е предявил иск по чл. 422 ГПК в срок, с цел избягване обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Отчитайки възможностите, които би могла да осигури въведената електронизация, трябва да отбележим, че в изменената норма на чл. 415, ал. 5 ГПК вече не се предвижда задължение за представяне на доказателства пред заповедния съд за предявен установителен иск. В случая, съдът следва служебно да бъде уведомяван за подадената искова молба.
6. Към настоящият момент при предявен иск за установяване на вземането по чл. 422 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на съдебното решение за установяване на вземането като заповедния съд е този, който издава изпълнителния лист след връщане на делото от исковия съд. С оглед електронното водене на заповедното производство, в приетата със закона нова ал. 2 на чл. 416 ГПК се предвижда, след приключване на исковото производство, издаването на изпълнителния лист да се осъществява от исковия съд.
7. При всички положения, законодателните изменения ще дадат отражение и в работата на въззивните съдии, доколкото по частни жалби в заповедното производство, те няма да получават на хартиен носител заповедното дело, а ще имат достъп до него в Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС).
8. Новата разпоредба на чл. 414, ал. 3 предоставя свобода на длъжника да прецени дали да подаде възражението на хартиен носител (по пощата или в деловодството на съответния съд) или по електронен път чрез формуляр в ЕПЕП. С цел да се улесни достъпа на длъжника като страна в заповедното производство, в разпоредбата се урежда възможност възражението да бъде подадено писмено на хартиен носител в който и да е районен съд.
9. Особено внимание следва да се обърне и на измененията на разпоредбите, касаещи изпълнителния лист. В хода на гласуванията на законопроекта за изменение и допълнение на ГПК бе възприето правилото за издаване на електронен изпълнителен лист не само въз основа на заповедите за изпълнение, но и на всички посочени в чл. 404 ГПК изпълнителни основания.
В момента, за да се образува изпълнително дело е необходимо представянето на изпълнителен лист в оригинал на съответния съдебен изпълнител. Със законодателните промени се предвижда съдебният изпълнител да пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която се посочва номерът на делото и на изпълнителния лист, издаден в електронна форма, след като служебно получи достъп до същия чрез ЕПЕП или се прилага друг акт, подлежащ на изпълнение.
9.1. Изменената разпоредба на чл. 408, ал. 1 ГПК гласи, че изпълнителният лист се издава в електронна форма и се подписва от съдия от съответния съд. Когато издаването на изпълнителен лист в електронна форма не е възможно, се издава изпълнителен лист в един екземпляр на хартиен носител. След електронното подписване на изпълнителния лист, съгласно чл. 46 от Наредба № 5 от 1.06.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, той се регистрира в информационната система на съда чрез създаването на уникален регистров номер. Също така чрез електронен печат върху подписания изпълнителен лист ще се отразяват генерираният при регистрацията уникален регистров номер и дата, както и текстови данни за подписалия го съдия. Именно този регистров номер на изпълнителния лист ще се съдържа в молбата за образуване на изпълнително дело на взискателя до съдебния изпълнител.
9.2. Важен момент, свързан с изпълнителния лист, който заслужава интерес е създаването на възможност за отразяване на плащанията по изпълнителния лист и достъп на съдебния изпълнител до него чрез системата на съдилищата. Предвижда се създаването на електронна партида, която ще бъде част от електронното дело в ЕИСС. В електронната партида ще се съдържат изпълнителния лист, акта въз основа на който е издаден, страната в чиято полза е издаден и лицето, спрямо което е издаден изпълнителния лист. В чл. 434, ал. 3 ГПК са предвидени основните обстоятелства, които следва да бъдат отбелязани по електронната партида – образуването, препращането, прекратяването, приключването на изпълнителното дело, присъединяването и резултата от изпълнението, включително платените на взискателя суми. Следва да се посочи, че електронната партида като част от електронното дело не замества и не се дублира с изпълнителното дело.
9.3. Нормата на чл. 426, ал. 5, изр. 2 ГПК постановява, че докато отбелязването не бъде заличено или не бъде отразено, че отбелязаното изпълнително дело е приключило или е прекратено, последващо изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не може да се образува. По този начин се гарантира, че в периода между образуването на изпълнително дело при даден съдебен изпълнител и отбелязването, че изпълнителното дело е прекратено или приключило например поради погасяване на дълга, друг съдебен изпълнител не би могъл да получи такъв достъп.
Предстоящи стъпки
С оглед привеждането в изпълнение на нормативните изменения, предстои да бъдат предприети конкретни действия, преди влизането им в сила. В § 20 от ПЗР е предвидено, че в 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Висшият съдебен съвет и министърът на правосъдието следва да приведат в съответствие с новите разпоредби приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове. В ЗСВ е предвидена законова делегация към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за изготвяне на Правила за разпределение на делата, образувани по подадени заявления за издаване на заповеди за изпълнение, между съдиите, които разглеждат такъв вид дела.
Основните подзаконови нормативни актове, които ще бъдат обект на изменение и допълнение са Наредба № 5 от 1.06.2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация, приета от Пленума на Висшия съдебен съвет, Наредба № 6 от 03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма и Правилник за администрацията в съдилищата.
Предстои министъра на правосъдието да издаде наредба, с която да утвърди нови образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.
В обобщение може да се заключи, че приетите изменения заслужават положителна оценка, тъй като при успешна реализация на заложените положения ще се постигне оптимизиране и рационализиране на нормативната уредба на заповедното производство. Поради формалния характер на този вид производство, електронизацията в най-голяма степен би позволила ефективност и бързина, както и уеднаквяване на времето за разглеждане на заявления за издаване на заповеди за изпълнение на територията на цялата страна. Възможността за подаване на заявления, извършване на справки, съобщения и получаване на съдебни актове изцяло по електронен път са съществени предимства, които биха могли да облекчат достъпа и да улеснят гражданите и бизнеса при упражняване на правата им като страни в заповедното производство.
Настоящата авторска статия на адв. Васил Вътев е публикувана в специализирания правен сайт https://news.lex.bg